Казват, че „когато се затвори една врата, се отваря друга”. Това, разбира се, е преносно значение. Но се използва често в ежедневието, като начин да се разгадае смисъла на случките в живота, и като начин за успокоение от „затворената врата”.

Човешкият живот е низ от възходи и падения. Паденията, обаче, са истинският път към развитие и духовно израстване. В тежките моменти човекът се учи да бъде силен, тогава опознава и надгражда себе си.

Защото тогава е поставен в ситуация, в която или трябва да преодолее случващото се и да го трансформира в житейски опит, или неприемайки обстоятелствата, да измъчва и съсипва себе си.
Казват, че се учим от грешките си. Казват и, че човек се учи докато е жив. Всяко преживяване, всяка загуба или придобивка, всичко, което преминава през психиката на човека, се отразява в душевността.

Най-често изразът за затваряне на една врата с предпоствавка отваряне на друга – се употребява като един вид утеха от неприятен факт. Например уволнение от работа, или раздяла с партньор, или изобщо нещо, което е помрачило чувствата ни. Ние, хората, сме устроени вечно да даваме обяснение на всичко заобикалящо ни, още повече щом ни засяга индивидуално. Изпитваме нужда да анализираме постъпки, събития и факти. Впоследстие даваме положителна или отрицателна оценка и изпъкваме преимуществата и недостатъците от всеки отрязък от живота ни.

Особена потребност изпитваме така да пречупим ситуацията, че да е в наша полза, тоест в посока към предстоящото „по-добро”. Човешкото съзнание се успокоява, когато чуе, че нещо по-хубаво и удовлетворявашо ще се случи. В крайна сметка наистина имаме нужда от утеха, от това да се надяваме и да очакваме нашите желание и мечти да се превърнат в реалност. Имаме нужда да вярваме.

Затова сами си се утешаваме, че това е трябвало да се случи, за да можем да навлезем в следващ етап и да изживеем нови емоции. Това е необходимата ни мотивация да преживеем случилото се и да продължим напред.

Понякога е хубаво да „затворим” вратата зад себе си, да оставим миналото, и да „отворим” вратата пред нас.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *